Солта – приятел или враг

Почитана и мразена. Приемана и отхвърлена. Подлага на критика, но и призната, че без нея не можем.

Това солта.

Надали има толкова обсъждана подправка в света, която на пръв поглед е нещо съвсем просто и обикновено, но и която предизвиква толкова противоречиви мнения.

Истината е една. Без сол не можем. Въпросът е каква и по колко.

Ако погледнем употребата на сол през цялата история на човечеството, ще видим, че използването й като подправка датира от хиляди години. Солта се е използвала за консервиране на храна чрез ферментиране на зеленчуци със сол, консервиране на месо, а също и като форма на плащане.

Всъщност английската дума за заплата – salary, идва от латинската дума „salarium“, която означава „заплата“ и има корен sal или „сол“. В древен Рим това означава сумата пари, присъдена на римски войник за закупуване на сол, която е била скъпа, но основна стока.

Историята за „солта е враг“ започва през далечната 1976 г., когато Жан Майер, тогавашен президент на университета Тъфтс, нарича солта „най-опасната хранителна добавка от всички“. Четири години по-късно The New York Times свързва прекомерната консумация на сол с високо кръвно налягане, сърдечни и бъбречни заболявания и инсулт.

Така започва „войната“ за и против солта.

Днес солта е набедена за враг, а изрази като „Не ми е позволено да ям сол, защото имам проблеми със сърцето“, „Аз съм диабетик и трябва да ям без сол“, „Аз съм на безсолна диета поради y, x, z причини“, я поставят в списъка на забранените и вредни храни.

Истината е, че солта е важна, жизнено важна за човека. Имаме нужда от сол, за да функционира тялото ни оптимално. Солта е важна за нашата ендокринна система, надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, електролитния баланс, детоксикацията, здравето на хормоните, здравето на бъбреците и др.

Според китайската физиология има връзка между солта и здравето на бъбреците, пикочните пътища, надбъбречните жлези, костите (включително костния мозък, зъбите), метаболизма на течностите, косата и половите органи (включително либидото).

Солта има най-заземяващата и центрираща природа от всички вкусове. Правилното количество и качество може да засили енергията, да помогне за изграждане на здрави кости, за подобряване на храносмилането, за детокс от отровите на некачествени храни, за подобряване на фокуса и дори за отслабването.

Реално солта не е вредна. Това, което я прави такава, е количеството, което много хора консумират.

Натрият, основен и естествен елемент в солта, се намира естествено в яйцата, морските дарове, всички меса и някои зеленчуци. При обработката им се премахва голяма част от тези естествени соли и производителите добавят повече сол (и захар) за вкус. Почти всички консервирани и пакетирани храни също има добавена сол.

Отделно, много хора злоупотребяват със солта, като ядат почти 6 пъти повече от препоръчителното количество, което дава на солта лоша репутация. Повечето от днешната търговска сол е силно рафинирана химическа разновидност, която е 99,5% или повече натриев хлорид, с добавки от химикали против слепване, калиев йодид и захар за стабилизиране на йода. Обикновената готварска сол, която повечето хора използват, се рафинира чрез топлинна обработка, избелва се с химикали, за да стане бяла, след което се добавя алуминиев стеарат, друг химикал, така че солта да не се слепва. Повечето сол е силно рафинирана, както и повечето храни в съвременната диета.

Обикновената рафинирана морска сол е лишена от почти всичките си шестдесет микроелементи. Солта, обозначена като морска сол, обикновено е рафиниран бял сорт. Естествената морска сол е на по-големи кристали, гранули или прах. Тя произхожда от морето,  има минерален профил, подобен на този на вашата кръв, и когато се употребява правилно, помага за поддържане на добро здраве.

Тялото на човека обаче е умно. То се стреми към баланс и ни дава знаци, които трябва да се научим да различаваме. Например жаждата за сол често е жажда за много минерали, които липсват в химически преработената храна. Тялото жадува за повече сол в опит да замени минералите, загубени от непълноценна диета, и да улови веществата, която инстинктивно знае, че трябва да бъдат там.

За щастие алтернатива има! Такава е Морска сол с билки на VIVASAN.

С какво е различна от останалите на пазара?

Това е внимателно комбинирана смес от морска сол, морски водорасли, зеленчуци и ароматни растения (лук, магданоз, чесън, копър, босилек, мащерка, целина, девесил). Така, замествайки обикновената сол с нея, си набавяме онзи толкова важен  набор макро - и микроелементи като калии, натрий, магнезий, хлор, флуор, калций, фосфор, цинк, желязо, селен, мед, йод, сяра, силиций.

Една много полезна и ценна съставка в морска сол с билки е спирулината. Тя е източник на есенциални аминокиселини, витамини и незаменими мастни киселини, както и на редица макро- и микроелементи, протеини. Важно е да кажем, че спирулината съдържа и фикоцианобилин - съединение, което притежава антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти за тялото.

Крайният резултат – по-добър вкус на готовите ястия и особено на студените закуски, салати, зеленчукови блюда, както и обогатяване на организма с йод и минерали.

Освен това Морска сол с билки, произведена от швейцарската компания Odwald нормализира функцията на щитовидната жлеза, стимулира перисталтиката на червата и сокоотделянето, подобрява храносмилането и предпазва от запек. Наред с това тя извежда холестерола и излишните течности от организма.

Разумно използване на солта

Създайте си навика да използвате малка щипка качествена морска сол само при готвене. Избягвайте да добавяте сол към храната. Постарайте се да елиминирате преработени храни, солени закуски и обикновената сол.

Опитайте се да култивирате нагласата, че няма  добра  или  лоша  храна – има само причина и следствие. Няма универсален подход за добро здраве. Лекарството на един човек може да бъде отрова за друг.

Според препоръките на Световната здравна организация (СЗО) дневната доза сол не бива да надхвърля 5 грама. Това е колкото една равна чаена лъжичка сол. За съжаление много хора редовно преминават препоръчителната граница от 5 грама сол на ден, само от консумацията на пакетирани, преработени и бързи храни. Необходими са минимални усилия, за да се заменят преработените храни с цели и пресни храни, които ще окажат огромно влияние върху приема на натрий.